Църквата „Св. Богородица Лурдска“ е разположена в кв. „Кючук Париж“в гр. Пловдив и обединява на локално ниво местните католици. Ядрото на общността е орденът на майка Тереза – „Мисионерки на милосърдието“, който ръководи и организира религиозния живот на църквата и вярващите. 

   Църквата „Св. Богородица Лурдска“ възниква в резултат на масово преселение на католици от началото на ХХ в. от околните села към града, които се заселват в района. За да отговори на нуждите на вярващите, католическото управление в града взема решение за построяване на втора енория. Храмът е построен през 1903 г. и носи името „Св. Богородица Лурдска“. Осветена е от епископ Роберто Менини , под чието ръководство се извършват няколко строежа на католически сгради в Пловдив.  Ядрото на общността е орденът на майка Тереза – „Мисионерки на милосърдието“, който ръководи и организира религиозния живот на църквата и вярващите. Днес орденът, в глобален мащаб, се състои от повече от 4000 монахини, поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. По същество формированието представлява диоцезна конгрегация на римо-католическата църква. Сестрите на майка Тереза в гр. Пловдив са подразделение на ордена на световно ниво. Монахините изпълняват същите функции, които другите мисионерки изпълняват в други страни като Индия, Бангладеш и др. Дейността им е насочена към най-бедните и отхвърлени от обществото хора, към които полагат грижи. Петте сестри от католическата мисия  се помещават в сградата към храма, т.е. обитават, но и извършват повечето социо-културни и религиозни събития в едно общо пространство. Те са от различни държави – Бангладеш, Полша, Уганда, Индонезия, но от формациите на католическата организация. Според устава на ордена, сестрите не трябва да се задържат на едно място (подразбира се държава) повече от четири години, т.е. те се сменят през посочения времеви период. Вероятно поради тази причина, необходим персонаж в осъществяването на дейността на църквата, в т.ч. и на ордена, се явява жена – неформален, но перманентен лидер, която знае езика и има времето, което да отдели за отделните католически инициативи и каузи. Тя следва указанията и заръките на сестрите и пряко участва, контролира процесите в организацията – водене на молитва, общуване с групата от бедни и т.н.

     В България има три града, в които орденът има присъствие и дейност – София, Варна и Пловдив. М.А. обяснява работа по следния начин: „А като дейността им е почти еднаква. Значи, те се грижат за най-бедните хора. Сестрите, ходят по улиците събират клошари, хора които се хранят от кофите за боклук, хора, които спят под мостовите, под пейките там на Централна поща.“ (М.А., 2016). В този смисъл обгрижването на нуждаещите се и страдащите, т.е. на маргинализираната част от обществото, се възприема за най-висша проява на любовта и изпълнение на Исусовата заръка: „Любете се един другиго“. За сестрите от ордена изпълнението на мисията се припознава за мисия на любовта, т.е. и на Бог, чието осъществяване е свързано с личното желание, посвещение и обричане (като монахини) на членовете на формированието. Бидейки монахини, т.е. и част от общността на майка Тереза, те не могат да се женят и не създават свои семейства. Вместо това, посвещават своето време и усилия на грижи за бедните и за немощните.

Анализирайки активностите на ордена в гр. Пловдив, се открояват няколко типове дейности – обгрижване на болни, които нямат възможност да си осигурят помощ; обгрижване на бедни и бездомни – чрез организирането на обяд три пъти в седмицата, осигуряване на баня за къпане, дарение на дрехи и др.; обгрижване на деца – от бедни семейства или изоставени; обгрижване на възрастни хора, за които няма кой да се грижи; инициативи към ромското малцинство – посещение на Столипиново, и  дарение на храна, учебни пособия, дрехи, лекарства и др.; организиране на погребения – на хора, които не могат да си го позволят и осигурят. В къщата, в която се помещават монахините, има подсигурени 7-8 легла,  където се грижат за 6 жени, които са на легло. От теренното изследване стана ясно, че сестрите организират своебразно лятно училище специално за децата от Столипиново: „В Изгрев правят лятно училище. Ходат там, грижат се за дечица. Абе там са, абе не са под сто. Не можеш да ги преброиш. Има семейства, които са с по осем, по десет, по дванайсет деца. Много бедни хора.“ (М.А., 2016)

И още: „Значи миналата година сестрите въшки са им махали. Краста по децата. Носят от тука туби с вода, за да ги изкъпят. Да им занесат някоя чиста дрешка. Носят им книжки за рисуване… Федербал ще им занесат. Топки да ритат. Неща, които те просто няма откъде да ги вземат.“ (пак там)

С оглед на изясняването на дейностите на ордена, бе важно да се установи има ли значение на кого се помага, т.е. съществува ли критерий при подбора на обекта на получаването на помощ. Това съответно би дало информация за мотивите на оказващия помощ и би довело до изводи относно начина на функциониране на католическата организация в града, в .т.ч. и за стратегиите на разпространение на вярата. Оказа се, че сестрите, в т.ч. и други католически организации, осигуряват безвъзмездна помощ, независимо от религиозната принадлежност на нуждаещия се. Нещо повече, принципът на религиозна толерантност, (по думите на информаторите), е заложен в устава на ордена като основно изискване от самата майка Тереза: „Сестрите никого не делят. Към всички хора се държат изключително добре, без значение каква религия изповядват. Това майка Тереза го е поставила като условие.“ (М.А., 2016) Уважението към различните конфесионална идентичност и обичаи, се съблюдава и в последния етап от живота на човека, получил последна помощ от сестрите: „Сестрите погребват. Сестрите организират свещеник, който да се помоли за тези хора. Нали. Просто да бъдеш по човешки изпратен. Да бъде чистичко облякан. Да бъде направено, всичко, както трябва да бъде, нали според религията, която изповядва.“ (пак там)

На базата на общите проучвания над католическата общност в града се оказа, че в него присъстват и други ордени (мисии), които извършват различни по характер дейности – Общност на братята капуцини, Общност на сестрите викентинки, Общност на сестрите йозефинки, Общност на сестрите на майка Тереза. Оказа се, че различните католически мисии взаимно се подкрепят в градската среда, но и изпълняват свои специфични мисии сред населението, т.е. имат индивидуална насоченост: „В католическата църква има различни ордени…Които се грижат за различни общности в човешкото общество. Имат и различно предназначение.“(пак там) Според респондентите, това са посветености на ордена, които се следват от членовете им и се отличават със своя специфика. Така например мисията на сестрите на майка Тереза се свързва с обгрижването на най-бедните, на силизяните – със специалното внимание към младежите и децата, на сестрите бенедиктинки – с хора, които страдат от различни зависимости (наркомания, алкохол, проституция). Последните сформират специфични групи, в които индивидът, попаднал в дадена зависимост, чрез подкрепата на другите се цели да я преодолее, т.е. и да се освободи от порока и греха (по теренни материали, 2016).

Настоящият материал се фокусира главно върху социалните и благотворителни дейности, които се осъществяват от църквата „Св. Богородица Лурдска“ и по-специално от 5те сестри (те са от различни държави – Бангладеш, Полша, Уганда и др., но от формациите на ордена) от Ордена на милосърдието на майка Тереза. 

Социалната и благотворителна дейност е насочена към най-бедната и маргинализирана (социално отхвърлена) част от контингента (населението) на града: бедни (хора нямащи достатъчно финансови и материални средства да се издържат сами – да покриват изцяло или частично своите нужди или потребност), тук се включват сираци, вдовици, бездомници (клошари) -  за тях сестрите от църквата организират безплатен обяд три пъти в седмицата – Сряда, Петък и Неделя, в случаи на специфични за католическата църква празници се раздават малки подаръци (суха храна) и се прави тържествена почерпка; Храненето и грижите към този контингент от хората изцяло стъпва на философията на християнството, т.е. свързана с грижата към ближния, и по-специално на ордена на сестрите, която постулира върху виждането „Всичко за Исус чрез Мария (непорочната)“ и върху „призванието да служиш на Исус в най-бедните на бедните“ (по теренни материали). Мисията на сестрите е изцяло насочена към осъществяването на конкретни действия и усилия в помощ на ближния в нужда, което има ключово значение за развитието на организацията като цяло и по-специално за мисионерството на католическото движение в България, т.е. и на ордена, но и на движението на Западната църква. Храненето се осъществява в специално помещение към църквата – импровизирана столова, където бедни и нуждаещи се хранят безплатно. Религиозната принадлежност е без значение (специфика на католическата организация в града). Виждането е ключово за ордена на милосърдието, който проповядва толерантност към всеки независимо от пол, националност или конфесионална принадлежност. (застъпено и в християнската философия, в текста на Новия Завет). В осъществяването на процеса участват сестрите, няколко вярващи (постоянно) и доброволци (безвъзмездна помощ). Монахините наставляват и контролират работата на сформирания персонал, и пряко участват и обслужват в столовата. Всеки обяд е предшестван от молитви (благодарствени и измолващи) към Св. Троица, към Исус и Св. Богородица, и хвалебни (религиозни) песни. Споменава се винаги името на майка Тереза. Импровизирания персонал отговаря за сервирането на храната, измиването на съдовете, чистенето на столовата след храненето.

Социална дейност сред ромите  – отново стъпва върху убеждението и мисията на ордена. Те са най-бедната част от ромите -  извършено е предварително проучване, неформално от сестрите, които наблюдават и общуват с хората от Столюпиново, за да направи подбор -  на кого да се помага, т.е. на този който „наистина е в нужда“ (сестра Ш.).  Оказва се, че сестрите имат безпроблемен и улеснен достъп до махалата, поради религиозната си принадлежност. Те са радушно приемани, посрещани и уважавани от ромите в квартала, защото те идват там „винаги да помогнат на някого или да дадат храна и лекарства“, т.е. социалната благотворителност е вход за зоните населени с циганско население. В този смисъл конфесионалната маркираност ( чрез католицизма, религиозното облекло и монашеството) става разпознаваем символ за общността, който носи определени правомощия, в т.ч. и достъп до групата. Религиозната принадлежност и тук не е от значение при избора на това, на кого трябва да се помогне. Дейността на ордена и тук е много добре организирана и предварително подготвена. Основна цел в усилията на сестрите са децата роми. Осъществяването на дейността сред тях включва няколко момента – предварителна подготовка – в която се организира предварително превоз (автобуси), с който да се осъществи посещението на църквата; координация на ордена и католическата организация, подготовка на сградата – на помещенията, на подаръците, на тържеството; - осъществяване на събитието – среща в църквата; завършек на събитието – обратно извозване с автобуси до „махалата“(където живеят), откъдето са по-рано взети ромчетата и техните майки.

На базата на събраните теренни материали се оказа, че ромчетата, които посещават църквата и са обект на грижи от ордена са мюсюлмани, т.е. турчеещи се. Те не знаят добре български, поради това в комуникацията им със сестрите или свещеника се използва преводач (неформален лидер на групата). Той превежда цялата проповед на отец Клаудио – за да бъде разбрана. „Господ“ или „Бог“ се превежда само с една единствена, явно,  позната дума на децата и майките – „Аллах“. Самостоятелната молитва, която са приканени да направят по време на проповедта към Господ, също се използва името на „Аллах“. Споменаването на думата не е негативно посрещнато, т.е. възприема се за нормално. Друг остава въпроса доколко това е удачно да става в християнски храм. Явно е, че тук се смесват – стратегия на църква, стратегия на градски жител, в контекста на модерната градска среда. Неизяснен остава въпроса и за религиозната идентичност на ромчетата и техните майки, които се припознават за „турци“ (т.е. и мюсюлмани), посещават християнски храм, в който се молят и пеят по християнски ритуал, носят медальони на Св. Богородица Лурдска, Св. Тереза от Калкута и кръстчета и не разбират езика на проповедта ( т.е. български).

Хората, които имат първи достъп до църквата и ордена на сестрите са религиозно маркирани – дава им се медальонче с лика на Св. Богородица от Лурд или на Св. Тереза от Калкута (вече). Но не и приканвани пряко да сменят своята религиозна принадлежност. (стратегия на катол.ц. – тя е самодостатъчен пример, чието следване се възприема като естествен вариант, т.е. се подразбира). Соц.дейност е винаги религиозно маркирана – ненатрапчиво, неизискващо, но предполагащо.

Източник: