Реших да споделя нещо старо, но позабравено от любим автор.

Някъде в смисъла

"Чудя се сега в апогея на нощта....какъв бе смисълът или какво е любовта?
Сядам и чета: "Велик смисъл в света е тя - любовта". После чух, че тя е най-голяма сила в света. Чудя се така, как нещо толкова голямо, толкова велико, е тъй лесно скрито. В малкото туптящо сърце, колкото юмруче, в красивите детски очи, които казват истината, в малката капка роса, сутрин по двора, или в утринното слънце с песните на птички...О, аз не зная...Но виждам...Думата е малка и оскъдна да опише...Виждам я често, зад стени от мисли тежки, зад съмнения и самозаблуди, зад пелената на хиляди желания....там таи се малка искрица, която подсказва, че света пак ще свети, че идва ведро утро! О, да там има причина  пак да се събудя, пак да мечтая, пак да продължа! " Из " Поетът и целта" М. Х.